— Как ще се прибереш после? — запита тя изведнъж. — Много се отклоняваш от пътя си.
— Няма значение — отвърна той простичко.
Тя го погледна. Косата му изглеждаше по-гъста, а веждите му — по-тъмни, отколкото в представите й. Беше с училищното си сако — с инициали за три спорта, с пуловер и джинси. Гледаше към уханните борове край пътеката и сякаш бе погълнат от някаква мисъл.
Когато изминаха половината път, той я спря и я хвана за рамото.
— Лесли!
Тя спря и го погледна. В гората беше абсолютно тихо. Никога не й се беше струвало толкова тихо.
— Аз… — започна Джеф. В очите му имаше болка. После попита стеснително: — Може ли да нося учебниците ти?
Тя се засмя и поклати глава.
— Няма нужда.
— Но аз настоявам!
Тя понечи да му ги подаде. Тогава той рязко я прегърна и я целуна.
Учебниците се мачкаха между телата им, а от несръчната му целувка шината убиваше в устните на Лесли. Но това не я интересуваше. Сякаш цялото й тяло се топеше в обятията му.
След малко спряха да се целуват. Но Джеф продължаваше да я притиска плътно. Устните му докосваха челото й, клепките й, страните й.
Учебниците бавно се изхлузиха върху килима от борови иглички, застилащ пътеката. Джеф обви Лесли с ръце и тя усети как я притиска с цялата дължина на здравото си тяло. Започнаха да се целуват отново, този път по-пламенно. Тя усети езика му. Усещането беше ново, и странно, и прекрасно. Беше първата й истинска целувка.
В този миг в тялото й се раждаше нещо дълбоко и женско и тя се сви в прегръдката му, сякаш там бе естественото й място. Той сякаш също го почувства и от гърдите му се откъсна въздишка.
После я пусна, сякаш се изплаши от това, което бе направил.
— Не трябваше… — каза и се наведе, за да събере учебниците й.
— Не говори така — отвърна тя. — Аз не съжалявам.
Думите прозвучаха дръзко и опасно в устата й, но беше твърде късно да ги върне назад.
Повървяха известно време мълчаливо. Той носеше учебниците й, а тя се опитваше да скрие ликуването си.
— Защо избра точно мен? — попита го ненадейно.
Той спря.
— В теб има нещо… — започна той — аз… не знам…
Той се огледа наоколо. На това място пътеката се разделяше и тръгваше в две посоки.
— Накъде води тази пътека? Към езерото ли?
Тя кимна. Денем Рибарското езеро беше любимо място за риболов сред местните хора. Нощем младежите обичаха да ходят там, за да се целуват. Паркираха колите си на една височинка под боровете и се любуваха на отражението на луната по повърхността на малкото езеро. Дори нощем често се къпеха.
— Лесли — поде неочаквано Джеф, — искаш ли в петък вечерта да се срещнем при езерото?
Тя не отвърна. В поканата му имаше нещо странно. Не беше точно покана за среща. Ставаше дума за нещо по-тайнствено, по-забранено. Говореше се, че ако момче покани приятелката си при езерото в някоя топла нощ, ще е за по-интимни неща, не както просто се ходи на кино или на хамбургер. Около езерото имаше нещо романтично, нещо забранено.
— А Джуди? — попита тя.
В очите му отново се появи същото смутено изражение.
— Джуди и аз сме само приятели. Не се безпокой за това. Ще дойдеш ли? Нека това бъде наша тайна. Ще те чакам при езерото в девет и половина. Съгласна ли си?
Очите му я гледаха умолително. Сякаш целувката им го бе извадила от равновесие. Колкото до Лесли, тя вече не чувстваше почва под краката си.
Тя усещаше, че в тази покана има нещо нередно. Но самият факт, че я е поканил на разходка Джеф Патерсън, като изобщо се остави настрана, че се е целувала с него насаме в гората, й отнемаше всякаква воля за съпротива. Тя чувстваше, че от този ден ги свързва някаква красива тайна, че той я харесва за нещо, което не може да има в своя живот, сред приятелите си.
Тя реши да рискува заради него.
— Добре.
— И не казвай на никого — повтори той. — Нека бъде наша тайна. Обещаваш ли?
Тя се усмихна.
— Обещавам.
— Ще дойда с колата — добави той. — В девет и половина. Значи дотогава.
Тя кимна. Той я прегърна и отново я целуна.
Разделиха се на края на гората и тя извървя оставащата половин миля до вкъщи сама.
Някъде дълбоко в подсъзнанието си Лесли знаеше, че причината за потайността на Джеф е Джуди Бетанкорт. Джеф и Джуди ходеха сериозно и практически бяха сгодени. Говореше се, че отдавна имали интимни отношения — само мисълта за това изпълваше въображението на Лесли с безумни, смутни мисли и детинска ревност — и че семействата им смятали да ги оженят веднага щом завършат гимназия.
Лесли открай време подозираше, че Джуди изпитва особена неприязън към нея, въпреки че двете момичета изобщо не си говореха, тъй като произлизаха от различни обществени среди. Тя само го чувстваше и не можеше да го докаже, но й се струваше, че Джуди я презира заради това, че е по-умна от другите, и смята, че тя важничи заради успеха си в училище.
Във всеки случай тя си даваше ясна сметка, че Джеф някак не може да разгласи за срещата си с нея сред приятелите си, а още по-малко пред Джуди. Това придаваше нещо забранено на срещата им и чувството за тайна любов я привличаше и притъпяваше тревогите й, че той не я кани открито или пък че не е решил да я изведе някъде, където другите могат да ги видят. Всичко това я караше да изпитва смесени чувства. Ала споменът за горещата прегръдка на Джеф й пречеше да мисли и я изпълваше с предчувствие за нещо смутно.
Лесли не каза на баща си за срещата. Не й беше трудно, понеже той работеше през нощта, а тя беше заета през деня и двамата не се виждаха често през седмицата. Но Том Чембърлейн започна да подозира нещо още щом забеляза колко е замислена, как изведнъж се гримира другояче и как се чуди какво да облече, преди да излезе за училище. Веднага си каза, че трябва да е лапнала по някое момче. Това само по себе си никак нямаше да е лошо. Лесли изглеждаше твърде самотна. Една връзка с някой от другия пол можеше да й помогне да излезе от черупката си.
— Как върви училището, миличка? — запита той. — Всичко наред ли е?
— Да, татко — отвърна тя с добре познатата му младежка припряност. Дори и да имаше нещо ново в живота й, тя бе твърде подвластна на пубертетските си настроения, за да му се довери.
Том Чембърлейн се усмихна на дъщеря си. Въпреки че не беше образован, той бе схватлив. Виждаше, че дъщеря му е не само умна, но и красива. В нея имаше някакво природно изящество, криещо се в добре оформените й крайници и деликатната структура на лицето й, но също и в цялостната й личност, от която лъхаше дълбочина и оригиналност.
От нея щеше да излезе чудесна жена, жена, която можеше да постигне големи неща и несъмнено щеше да бъде повече от желана за другия пол.
На Том му беше мъчно, че той може да види всичко това толкова ясно, а хубавата му млада дъщеря очевидно не може. Знаеше, че тя се смята за грозна и непривлекателна. Ставаше му още по-мъчно от мисълта, че ниското й мнение за себе си до голяма степен се дължи на неговото ниско социално положение в града. Дъщерята на един фабричен работник трудно можеше да мине за добра партия пред някое от популярните момчета.
Освен това, разбира се, тя бе изгубила майка си толкова отдавна, че трябваше да расте без незаменимата подкрепа и близост, които всяко момиче с право очаква от майка си и които не може да получи от един съсипан от труд баща.
Лесли понасяше самотата си с присъщото си достойнство. Беше дълбоко предана на баща си и му пестеше тревогите, като никога не се оплакваше от положението си. Държеше се с него слънчево и безгрижно и помръкваше само от време на време, когато изпадне в някое от настроенията на възрастта си.
Том Чембърлейн непрестанно се чудеше с какво ли се нагърбва Лесли, когато го щади по този начин. Струваше му се, че в куража й има нещо трагично, понеже тя бе толкова млада и в много отношения толкова беззащитна. Щеше му се да й е осигурил по-лесен живот. Но нищо не можеше да се направи.
Затова той си мълчеше и се надяваше, че всичко ще бъде за добро. А най-вече копнееше Лесли да завърши гимназия и да дръзне да напусне безплодните предели на това градче със затвореното му общество. Пестеше всяко пени, за да сложи настрана малко пари за разноските й в университета и благодареше на съдбата за отличния й успех, който, съчетан с бедността му, щеше да й осигури стипендия, за да следва.
Той искаше Лесли да знае колко е горд с нея, какво забележително момиче е тя и какво невероятно бъдеще я чака. Ала подобни уверения, идващи от бащата на едно девойче, не значат нищо. Това са чисто и просто неубедителни насърчения от страна на един баща, чиито думи са без особена тежест на тази възраст.
Само да можеше да изживее безболезнено тези мъчителни юношески години, тя щеше да надрасне пречките, създадени от произхода й, и щеше да навлезе в прекрасен и изпълнен с вяра живот.
Затова Том Чембърлейн наблюдаваше експеримента с новия грим и смяната на дрехите пред огледалото и стискаше палци.
В петък вечерта Лесли изпрати баща си на работа както обикновено, в пет и половина. Беше хапнала нервно и с неохота от вечерята си, опитвайки се да изглежда колкото може по-естествено.
Щом остана сама, взе топъл душ и отчаяно се замъчи с грима си — струваше й се, че му посвещава цяла вечност.
Сложи си плисирана пола и тънка бяла блузка — облеклото й беше секси, понеже не носеше чорапи, а под фината блузка кожата й прозираше. Всичките й сетива още живееха със спомена от целувката на Джеф. Тази вечер тя искаше да изглежда женствена за него, искаше да го възбужда.
Погълната от греховната си мисия, тя излезе от къщи в девет и петнайсет и пое из кварталните улици. Стигна до мястото, откъдето се влизаше в гората, и тихо тръгна по пътеката, заслушана в шума от стъпките си по боровите иглички.
В гората ставаше все по-тъмно и по-тъмно, но тя така се вълнуваше, че забравяше за страха. Когато стигна до мястото, където пътеката се разделяше на две, продължи към Рибарското езеро.